Защитникът – кой и кога?

Защитникът на обвинения в извършване на престъпление може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия. Това е най-честият случай, най-малкото защото такова лице има юридическо образование и необходимите познания. Ваш защитник може да бъде и съпругът Ви, а също възходящ или низходящ роднина. Началният момент, от който защитникът може да участвува в наказателното производство е моментът на привличане на лицето в качеството на обвиняем или моментът на неговото задържане. Органите на досъдебното производство (следователите, дознателите) са длъжни да обяснят на обвиняемия, че има право на защитник. Нещо повече, тяхно задължение е да му дадат възможност да се свърже с него. Преди да са изпълнили това те не могат да извършват каквито и да е действия по разследването.

Упълномощеният защитник

Право на обвиняемия е да реши дали му е необходим защитник, както и да избере конкретното лице, което ще го защитава. При всички случаи обаче то следва да бъде упълномощено от него. Писменото пълномощно, подписано и от двамата, легитимира адвоката като защитник по дадено дело. Ако тази роля се изпълнява от съпруг или роднина, на съда трябва да се представи освен пълномощно и документ, удостоверяващ качеството на лицето (например удостоверение за граждански брак). Не е необходимо да се издава отделно пълномощно за досъдебното производство, за първоинстнационния съд, за обжалване и т.н. Веднъж подписано, пълномощното важи за цялото производство, освен ако не е уговорено друго.

Задължителната защита

Има случаи, при които участието на защитник в наказателното производство е задължително. Това означава, че ако обвиненото лице не упълномощи такъв, съответният държавен орган е длъжен да му назначи защитник. Назначаването става по предвидения в Закона за адвокатурата и Закона за правната помощ ред. Кога защитата е задължителна? На първо място, когато обвиняемият е непълнолетен или когато страда от такива физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам. Наличието на такива недостатъци се установява обикновено с експертиза. Защитата е задължителна и когато делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или наказание лишаване от свобода с минимум не по-малък от 10 години. Друг случай е невладеенето на български език или разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия. Защитата е задължителна и когато интересите на обвинените лица са противоречиви и един от тях има защитник. Обикновено това е в случаите, когато съществува противоречие в обясненията им (напр. единият изобличава другия). В този случай, както и когато обвиняемият не владее български език, защитник може и да не бъде назначен, ако самото обвинено лице заяви, че не желае такава защита. Законът предвижда задължителна защита и когато обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието налагат това. Преценката за последното се прави от държавните органи и обикновено е при дела с по-голяма сложност. Защитата е задължителна и когато прокурорът направи искане по отношение на обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение “задържане под стража” или когато обвиняемият е задържан.

Отношенията адвокат – клиент

Те се уреждат от Закона за адвокатурата. При упълномощен защитник, между него и клиента се сключва договор за правна помощ, в който се уговаря и възнаграждението. То не може да бъде с по-нисък размер от предвидения в специална Наредба на Висшия адвокатски съвет. При задължителната защита възнаграждението на назначения адвокат се заплаща от републиканския бюджет. В наказателното производство защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиненото лице и да съдействува за изясняване на всичко онова, което е в негова полза. Основните линии на защита се съгласуват между тях.